Поезията e прекрасен метод за повдигане на духа, истински балсам за душата! Затова и тя е не само изкуство, но и терапия, която ни помага да погледнем на света от една по-различна перспектива.
По време на семинара в Рибарица миналия септември четохме китайска поезия на китайски език и всички се справиха блестящо! Раздадохме и листа за сътворяване на поезия за луната (във връзка с Лунния празник). Първият ред на стиховете беше зададен и участниците трябваше да продължат стиховете сами според вдъхновението им.
И вие можете да опитате!
Ето първите редове на стиховете, които трябва да продължите сами:
1. Ясна луна над морето изгрява
..................................................
2. Седя си сам в бамбукова горичка,
......................................................
3. В тихата планина след дъжд внезапен
...............................................................
4. Попитай ти реката, течаща на изток
............................................................
Ето и някои от прекрасните стихове, които получихме:
Стиховете на МАРИЯ ДОБРЕВА:
Ясна луна над морето изгрява,
Сън сред мъглата вълшебства напява.
Седя си сам в бамбукова горичка,
а покрай мен тече сребърна рекичка.
Седя си сам в бамбукова горичка
и разговарям с малка лунна птичка.
В тихата планина след дъжд внезапен
пред мен се вдигна облак ароматен.
Попитай ти реката, течаща на изток,
къде е отнесла... времето?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на МАХАБХАВА СВАРУПА:
Ясна луна над морето изгрява,
на брега дрезгаво рибар запява.
Седя си сам в бамбукова горичка,
и не чува се ни птичка, ни пчеличка.
В тихата планина след дъжд внезапен
в бърлогата си мечокът е затапен.
Попитай ти реката, течаща на изток
кого ще срещне в хода си неистов?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на НЕЛИ ДОЙЧЕВА:
Ясна луна над морето изгрява,
синята шир като лъч озарява.
Седя си сам в бамбукова горичка,
на щастието птицата при мен дойде самичка.
В тихата планина след дъжд внезапен
светът е толкоз чист и необятен.
Попитай ти реката, течаща на изток
дали бои се Слънцето да стигне?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на АГНЕС ГЪЛЪБОВА:
Ясна луна над морето изгрява,
сякаш самотно света озарява.
Седя си сам в бамбукова горичка,
зелена тишина, а до нея рекичка.
В тихата планина след дъжда внезапен
е толкова чисто, аромат необятен.
Попитай ти реката, течаща на изток
защо тъй забързано към морето отива?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на ДИАНА МИТЕВА (център ИДЕЯ ВИТА):
Ясна луна над морето изгрява,
Диря в сърцето ми нежно проправя.
Пеят щурци, жаби крякат в забрава,
Как да заспя, тоз екстаз да забравя?
Седя си сам в бамбукова горичка
Луната чакам кротко да изгрее.
А щом притихнат уморени даже птичките
Със свойта флейта лунната пътека да възпея.
В тиха планина след дъжд внезапен
Шарена дъга простря се над гората
Слънцето прозя се и се скри зад облак тъмен
Кавалерски предоставяйки небето на луната.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
И накрая ето и едно стихотворение на ЛЮБОМИР МИТЕВ от център "ИДЕЯ ВИТА", вдъхновено от китайските лунни сладки, с които почерпих всички участници в семинара по китайска медицина и чигун:
На Голямата Луна
Джао Ан почерпи
с чудни лунни сладки!
О, прекрасна вечер!
~~~~~~~~~~
а покрай мен тече сребърна рекичка.
Седя си сам в бамбукова горичка
и разговарям с малка лунна птичка.
В тихата планина след дъжд внезапен
пред мен се вдигна облак ароматен.
Попитай ти реката, течаща на изток,
къде е отнесла... времето?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на МАХАБХАВА СВАРУПА:
Ясна луна над морето изгрява,
на брега дрезгаво рибар запява.
Седя си сам в бамбукова горичка,
и не чува се ни птичка, ни пчеличка.
В тихата планина след дъжд внезапен
в бърлогата си мечокът е затапен.
Попитай ти реката, течаща на изток
кого ще срещне в хода си неистов?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на НЕЛИ ДОЙЧЕВА:
Ясна луна над морето изгрява,
синята шир като лъч озарява.
Седя си сам в бамбукова горичка,
на щастието птицата при мен дойде самичка.
В тихата планина след дъжд внезапен
светът е толкоз чист и необятен.
Попитай ти реката, течаща на изток
дали бои се Слънцето да стигне?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на АГНЕС ГЪЛЪБОВА:
Ясна луна над морето изгрява,
сякаш самотно света озарява.
Седя си сам в бамбукова горичка,
зелена тишина, а до нея рекичка.
В тихата планина след дъжда внезапен
е толкова чисто, аромат необятен.
Попитай ти реката, течаща на изток
защо тъй забързано към морето отива?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стиховете на ДИАНА МИТЕВА (център ИДЕЯ ВИТА):
Ясна луна над морето изгрява,
Диря в сърцето ми нежно проправя.
Пеят щурци, жаби крякат в забрава,
Как да заспя, тоз екстаз да забравя?
Седя си сам в бамбукова горичка
Луната чакам кротко да изгрее.
А щом притихнат уморени даже птичките
Със свойта флейта лунната пътека да възпея.
В тиха планина след дъжд внезапен
Шарена дъга простря се над гората
Слънцето прозя се и се скри зад облак тъмен
Кавалерски предоставяйки небето на луната.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
И накрая ето и едно стихотворение на ЛЮБОМИР МИТЕВ от център "ИДЕЯ ВИТА", вдъхновено от китайските лунни сладки, с които почерпих всички участници в семинара по китайска медицина и чигун:
На Голямата Луна
Джао Ан почерпи
с чудни лунни сладки!
О, прекрасна вечер!
~~~~~~~~~~
