Още за билката годжи бери

Най-подробна информация за мерджана (годжи бери) ще намерите в книгата на Джао Ан "36 билки за здраве":

http://anipesheva.blogspot.com/2011/07/36.html

А ето и още за билката:

  В последните години мерджанът стана доста популярен в България. Известен е още като лиций, а някъде го продават и като "годжи бери" (леко изкривена транскрипция на китайското "гоу чи дзъ").

  По време на семинара по чигун в Рибарица една приятелка ми донесе пресни плодчета от мерджан, които набрала пред блока си в София.

  Мерджанът е многогодишен храст от семейство Картофови (Solanaceae). 

   В България мерджан се среща на много места до 1200 м надморска височина. В София съм го виждала в междублоковите пространства. 

 Всяка пролет когато косят тревата и подкастрят дърветата в София, служителите на местните общини режат храстите на мерджана, явно мислейки, че е бурен. Веднъж им обясних, че това е ценно лечебно растение, но въпреки това те пак си продължиха да режат... За моя радост, един месец след това израснаха нови клонки на мерджана. Упорито растение е това, с много силни корени!

 Спомням си една курсистка ми разказа, че в Украйна в градината й растял много мерджан и там го смятали за бурен. Много пъти се опивала да го изтръгне, но безуспешно. Толкова силни и дълбоки били корените му.  

  Мерджанът може да вирее по няколкостотин години. Няма предпочитания към климат и почва. Издържа дълго време на суша. Eто защо едно от английските названия на мерджана е desert thorn - "пустинен трън".


Козите, кравите, елените, зайците, птиците и много други животни също обичат да си хапват от мерджана - не само плодовете, но и листата.

 В пустинята в Кувейт камилите се хранят с мерджан от сорта Lycium shawii.








   В Китай мерджанът има много названия. Ето как го наричат още:

宁夏枸杞   нин ся гоу чи - "мерджан от провинция Нинся" (най-доброто качество!)

贡果    гун гуо - "плодът - висш дар"

甜菜子   тиен цай дзъ - "сладко ястие"

狗奶子   гоу най дзъ - "кучешко мляко"

地骨子   ди гу дзъ - "земни кости"

血杞子    сюе чи дзъ - "кръвна билка"

仙人仗子   сиен жън джан дзъ - "битката на светеца"

却老子   чюе лао дзъ - "плод за отхвърляне на старостта"

天精子    тиен дзин дзъ - "небесна есенция"

地仙子    ди сиен дзъ - "земен светец"

石寿树子  шъ шоу шу дзъ - "каменно дърво на дълголетието"

 明目子   мин му дзъ - "плод за проясняване на зрението"

 През 1983 г. китайското министерство на здравеопазването включва мерджана (лиция) като лечебна храна.

В супермаркетите в Китай продават сок от мерджан (лиций)

китайски дълголетник живял 256 години

Ли Чинюн е китайски лекар и майстор по чигун и пагуа, живял 256 години.  Роден е през 1677 г. и умира през 1933 г. на 256 годишна възраст. 

снимка на Ли Чинюн във вестник "Ню Йорк Таймс" от 1928 г.

    Роден е в провинция Съчуан. Той самият твърди, че е роден през 1736 г., но дори да е така, то пак си остава един от най-големите дълголетници в света  с неговите 197 години. Но през 1930 г. професор Ху Чунсиен от Съчуанския университет открива сред архивите на цинската династия актът за раждане на Ли Чинюн от 1677 г.

  Още от малък се научил да чете и пише. Когато станал на 10 години тръгнал из Китай, Тибет, Сиам и Манджурия да събира билки.  През първите 100 години от живота си събирал билки, а следващите 100 години продавал билки, събирани от други хора.

   Когато навършил 100 години (през 1777 г.) императорът от династия Цин го награждава за заслугите му в китайската медицина. Когато навършил 200 години станал университетски преподавател. По това време го посещават множество западни учени. 

  В живота си Ли Чинюн е имал общо 24 съпруги и над 180 деца, внуци и правнуци от 11 поколения. 

  Според д-р Ли съществуват три основни фактора за здраве и дълголетие:

1.      вегетарианска храна

2.      поддържане на вътрешен покой и радостно отношение към живота

3.      в продължение на много години редовно е пиел отвара от плодчета от мерджан (лиций)

  Когато станал на 130 години, се срещнал със стар отшелник в планината, който го научил на упражнения по па гуа и чигун. Ли Чинюн тренирал редовно и усърдно всеки ден.


  "За да живееш дълго", - обяснява Ли Чинюн -  "трябва да имаш спокойно сърце, да седиш като костенурка, да ходиш весело като гълъб и да спиш като куче!"

  След като чули новината за дълголетника Ли Чинюн, английски и френски учени започнали да изследват плодовете на мерджана и открили, че в тях се съдържа непознат досега тип витамин, който те нарекли витамин Х. 

 След проведените опити с животни е било доказано, че мерджанът има свойството да стимулира обновяването на клетките в черния дроб, да понижава вредния холестерол и нивото на кръвната захар.

  Учените са установили, че способността на плодовете на мерджана да „спират старостта и възвръщат младостта” се състои именно в това, че билката стимулира и регулира обмяната на веществата, укрепва функциите на мозъчните и нервните клетки, прочиства кръвта, премахва отровите и цялостно регулира функционирането на всички органи и системи.

МЕРДЖАН - билката на дълголетието - ЛИЦИЙ, ГОДЖИ БЕРИ

други имена: лиций, лициум, гоу чи дзъ, императорски плодчета, годжи бери

латинско название: Lycium chinensis, Lycium barbarum L.

названия на руски език: дереза, лиций, лициум

названия на английски език: wolfberry, lycium, matrimony vine fruit, gou qi zi, desert thorn, squawberry.

Най-подробна информация за мерджана
ще намерите в книгата на Джао Ан "36 билки за здраве":

http://anipesheva.blogspot.com/2011/07/36.html

Ето още информация за билката:



Мерджанът, известен още като лиций, е дългогодишен храст с малки червени плодове и жълти бъбрековидни семенца. Плодовете му са най-ценената част в медицината, въпреки че цялото растение е лечебно. Храстът е с много здрави корени и може да вирее по няколкостотин години, като издържа на всякакви тепмературни условия и няма предпочитания към климата и почвата. Среща се и из България в населените места и по планините до 1200 м надморска височина.



Лечебните свойства на билката са познати в Китай от хилядолетия. Древната медицинска книга "Трактат за билките и техните свойства" ("Яо син лун") отделя специално внимание на мерджана, и пише, че плодовете му "възвръщат запасите на телесните течности, успокояват духа, освежават и проясняват тена на кожата и укрепват очите". В друга класическа китайска книга "Билки и хранолечение" ("Шъ ляо бън цао") се казва, че мерджанът "укрепва мускулите и сухожилията, предпазва от настинки и води до дълголетие." Поетът Лю Юйси от династия Тан (618-907) възхвалява чудните ефекти на билката в поема за мерджана. В нея пише, че дори водата от кладенец в близост до растението може да помогне на хората да постигнат дълголетие.



Един от най-известните лекари и фитотерапевти в историята на Китай, Ли Шъджън, в знаменития си труд "Основи на Фармакопедията" ("Бън цао Ган му") от 1578 г. споменава, че жителите на село Нанчю имат навика да ядат плодове от мерджан и почти всички са дълголетници.

Всъщност, мерджанът допринася не само за дълголетие, но често е свързван и с красотата. В миналото девойките от знатните фамилии са пиели чай от мерджан, за да изглеждат по-млади и по-красиви. Мъжете пък са използвали мерджана за засилване на половите сили. Не случайно в Китай има поговорка: "Който отива на командировка далеч от къщи, да не взима мерджан със себе си."



Плодовете на мерджана са богати на различни полезни съставки, между които 18 вида аминокиселини, 21 минерала, 29 вида мастни киселини, провитамин А (колкото в морковите), витамин С (колкото в портокалите), витамин В (особено богат на ниацин и бетаин), полизахариди и др.

Мерджанът се продава в китайските магазини и в някои аптеки. В сушена форма прилича на стафиди с червен цвят. Използва се често като храна в китайската кухня, като се прибавя към най-различни видове задушени, пържени и печени ястия от зеленчуци, месо, морски продукти, към супи, каши, чайове, отвари, сладки и др. Около 10-15 плодчета от мерджан се измиват и се готвят заедно с другите храни. Може да се консумират и направо като стафиди. Прекаленото му използване (повече от една шепа на ден) може да предизвика разстройство или силна горещина в тялото.



Плодовете на мерджана притежават топла янска енергия и сладък вкус и влизат в меридианите на черния дроб, бъбреците, сърцето и белите дробове. Според китайската медицина и хранолечение, мерджанът е тоник за кръвта и енергията и лекува следните болести и състояния:

- недостиг на енергия и кръв
- слабо зрение и очни заболявания
- умора, отпадналост
- главоболие
- високо кръвно налягане
- диабет
- висок холестерол в кръвта
- шум в ушите
- неврастения
- хроничен хепатит
- анемия
- безсъние
- слаба имунна система
- бъбречна недостатъчност
- импотентност, полово безсилие
- фригидност, стерилитет
- сперматорея
- остеопороза
- атеросклероза
- болки в кръста и коленете
- ракови болести
- преждевременно остаряване



През последните години много китайски и западни учени съобщават, че мерджанът има свойствата да укрепва имунната система на организма, да се справя с преумората, подобрява зрението, укрепва черния дроб, понижава кръвната захар, регулира кръвното налягане, предпазва и лекува туморни образувания, регулира твърдия алкохол в жлъчката.

Лабораторните изследвания показват, че мерджанът увеличава белите кръвни телца в организма, презпазва клетките от остаряване, способства саморегулиращите функции на ДНА и помага на остарелите и болните клетки да се трансформират и по този начин да се възстанови нормалното здраво състояние на клетките.

Японски учени са доказали, че полизахаридите в мерджана спират растежа на раковите клетки и съдържат вещества, които предпазват клетките от мутация. Съдържанието на полизахариди в мерджана варира между 7 и 13%, а общото съдържание на захар - между 22 и 42%.

Мерджанът значително помага при рак на черния дроб. Това е така, защото полизахаридите в мерджана имат способността да понижават окисляванетно на мазните вещества в клетките на черния дроб. Неслучайно китайските лекари казват, че мерджанът е най-доброто лекарство за тонизиране на бъбреците и черния дроб.

Освен сушен, в Китай продават мерджана още и под формата на сок, вино, ракия, оцет и др.

Още информация за мерджана вижте тук:
Още за билката мерджан (лиций)
Китайски дълголетник живял 256 години

Ани Пешева
Академия Ханлин