В текста на една китайска народна песен кокошка се кара на детето си:
„Ах, ти малко глупаче,
аз те уча да казваш „ко-ко-ко”,
а ти все пееш „пиу-пиу-пиу”!”
Пиленцето е още малко и естествено, че ще казва „пиу-пиу-пиу”, гласът му още не се е развил, за да кудкудяка като големите кокошки.
Така е и с хората: някои родители се карат на малките си деца, когато са сторили някоя беля. Всъщност да им се караш е безсмислено, няма нужда голям човек да си пилее силите за такива неща. Когато по-големите виждат, че малките, т.е. неразвитите същества вършат бели и не разбират нещата, няма смисъл да им се сърдят и карат за това. Те просто още не са пораснали.
В отношенията с хората, тези, които не садостатъчно съзнателни и духовно развити, като правят грешки няма защо да им се сърдим, а трябва да подхождаме към тях като към малките деца: да проявяваме разбиране и търпение спрямо тях. След време и те ще се осъзнаят и развият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар