Мистерията на Виетнам

Мистерията на Виетнам

статия от Жени Грибнева 

    Желанието за срещи с далечни, непознати земи и култури ме отвежда във Виетнам. Столицата Ханой, града, който през 2010 година ще празнува своята 1000 годишнина ни посреща с мъгла и ситен дъжд. През него минава Червената река, а множеството езера създават неповторима атмосфера. Като бивша френска колония, Виетнам и в частност Ханой е запазил духа на Франция и нейния стар колониален стил с великолепната сграда на Операта, няколкото католически катедрали, широки булеварди, тесни улички, зелени паркове. Повечето правителствени учреждения са разположени в изящни колониални резиденции и са боядисани в жълто.

    Храмовете и пагодите са построени в китайски стил и някои от тях са запазили надписи с древни китайски йероглифи. В оформлението на пространството няма нищо случайно - езерцата с цъфнали лотоси, дворчетата с бонзай, скулптурите, градинките и павилионите отразяват хармонията на петте природни елемента (огън, земя, метал, вода и дърво). 

                

Виетнамските знамена от различни епохи навяват мисли за връзката с древността.

             

    Древният храм на литературата, част от един от най-забележителните храмови комплекси, е построен през 1070 г. от император Лай Тан Тонг в чест на Конфуций, всички мъдреци и учени. Той е и първият университет във Виетнам. Върху внушителни каменни стели, издигнати върху гърбовете на костенурки /символ на мъдростта и дълголетието / са записани имената на преподаватели и студентите, спечелили държавни конкурси. Над една от входните врати виси грамаден гонг, който навремето е призовавал учащите се на занятия. И сега студентите идват тук на поклонение, а в навечерието на важни изпити запалват ароматни пръчици за късмет и успех.

            

   

Храмът в езерото Хоан Кием „Езерото на върнатия меч” също пази част от историята на Виетнам. Легендата разказва, как героят Ле Лой застанал начело на освободителното движение срещу китайските поробители, бил дарен с вълшебен меч от свещената костенурка, излязла от дълбините на езерото Хоан Кием. Когато неприятелите били прогонени, костенурката се появила отново и поискала меча обратно. Ле Лой го върнал, верен на виетнамската традиция – след победата оръжията да се хвърлят. Смята се, че и днес във водите му продължава да живее голяма костенурка, а в нейна чест е издигната пагода на островче в езерото.         

             

    Пътувамe през делтата на Червената река, накичена с живописни селца и плодородни оризища в очакване да се насладим на едно от най-интересните природни чудеса на Виетнам.

             

    Заливът Ха Лонг „Спускащият се дракон” е една от най-големите забележителности на страната. Според преданията, в далечни времена златен дракон се спуснал от планините до брега на морето, ударил силно с опашката си, земята се нацепила на островърхи планини  и дълбоки падини. Драконът се потопил в морето и водата заляла всичко, останали да стърчат върховете като безброй острови, разпръснати из залива. Заливът е обявен за световно природно наследство от ЮНЕСКО, запазил е естествената си красота, а 3000 островчета и интересни скални образувания създават магически пейзаж с несравнима красота. Корабчето със задължителен дървен дракон на носа, вдига платна, за да отплаваме на еднодневен круиз. Пред погледа ни островите изплуват един след друг от утринна мъгла. Всички те са с уникална конусовидна форма, покрити с изобилна растителност и сякаш нямат край. На борда се наслаждаваме на обяд с неизменните за виетнамската кухня морски дарове като раци, скариди, риба и супа от водорасли. Между хилядите острови в Ха Лонг има селище от лодки, завързани една за друга. Хората там са изградили от дърво не само домове си, но и детска градина, училище и дори банка. А по дървените платформи има малки рибарници и се разхождат кученца.

           

    Спираме на най-големия остров. Изкачваме се по стръмни, издълбани в скалите стълби към входовете на две феерично осветени пещери. Природата е сътворила безброй приказни същества – дракон с ярко светещи очи, делфини, риби. Тук фантазията се развихря сред пещерните богатства, а изворчето с прясна вода е истинско чудо на природата.

             

    На корабчето ни предлагат морски перли с различна големина и цвят. В миналото добивът им е бил изключително труден, а днес се отглеждат в многобройни морски ферми. Не може да се устои на тези прелести, като за цената на накита трябва да се пазариш. И колкото по-голям е пазарлъкът, толкова по-доволна е продавачката.

           

    Разходката ни завършва в град Ха Лонг, който е изцяло курортен. Преобладават хотелите и се строят все нови и нови. Туризмът във Виетнам преживява бурен разцвет, като на него се пада голяма част от чуждите инвестиции в страната.

    Чака ни още едно вълнуващо преживяване. Посащаваме Център за традиционна медицина, където лекари от Тибет, Китай и Виетнам прилагат дигностика и лечебни средства по стари  изпитани методи от древността. Изнасят ни кратка лекция, пием чай и всеки бива диагностициран.    

           

    Традиционната разходка с рикша „тук-тук” ни отвежда в Стария търговски квартал на Ханой с неговите уникални 37 улички на занаятите и забележителната му история. Има уличка на среброто, на хартията, на коприната, на подправките и на билките, на сладките, на бамбука и на цветята и т.н. Тук белезите на френската колониална архитектура се смесват с характерните местни традиции, а носещата се наоколо смесица от аромати е нещо забележително и трудно за описване. Виетнамците имат навика да прекарват по-голяма част от живота си  на самата улица, дори готвят и похапват приседнали на групички на малки столчета или приклекнали пред магазинчетата си. Движението по улиците е интензивно. Хиляди мотори препускат минавайки на милиметри един от друг, може да се види как цяло семейство се вози на един мотор, а млади делови дами уверено шофират по улиците.

    Интересни са жилищните постройки, които са много тесни и дълги, а фасадите задължително са боядисани в ярки цветове. Първият етаж обикновено е магазин. Постройките са плътно залепени една за друга, а прозорци има само на фасадата и на гърба.

             

    Етнологическият музей  е събрал образци от бита на 54 етнически групи на 86-милионен Виетнам. Във фоайето се извисява пищно украсено дърво за приветстване на Тет – Новата година. В чест на Тет е прието  жените да се обличат в червено и жълто, а мъжете в черно, но вариациите в облеклото са най различни – важното е да са ярки и контрастни. Многообразието от обичаи и пъстра култура ни омайват. Някои от виетнамските носии и накити наподобяват българските. Будят интерес различните видове кошове за риболов, домашните олтари, плетени куфари за книги за изпити, пъстра тайска украса (на една от националностите във Виетнам), атрибути на шамани за предсказания, ловни оръжия, ритуални маски и костюми за сватба, гоблени от коприна...

             

    В парка на музея са построени  къщи и работилници от различни части на страната. До езерце с бамбук и лотоси млада новобрачна двойка прави снимки за сватбата си.

            

    В зависимост от етническия си корен някои от жителите на Виетнам са по-светли, други са по-тъмни, но всички са убедени, че най-хубавите жени са „невидяните от слънце”. Островърхата и широкопола шапка, особено популярна по селата, масово се използва за предпазване на лицата и ръцете от слънцето и вятъра.

            

    Вечерта сме на куклен театър на... вода. Това зрелище не може да се види никъде другаде по света. Дървените и покрити с лак марионетки, изобразяващи хора, животни, дракони, разиграват занимателни сценки от виетнамския живот, движейки се по вода на фона на плътна завеса. Зад нея са скрити кукловодите, потопени до кръста във вода, и изкусно разиграват куклите прикрепени на дълги бамбукови пръчки. Действието се акомпанира от музика на живо, изпълнявана от народни ансамбли.  Неизличими спомени оставят отблясъците от пламъка на фенерите, дима и сенките предизвикващи удивителни ефекти.  

             

    Провинцията Нин Бин е известна с оризищата си и отглеждането на кози. Тук се намира и най-старата столица на Виетнам - Хоа Лу, от времето на династиите Дин и Ле. Разглеждаме известните храмове на императорите Дин Тиен Хоан и Ле Дай Хан. Много виетнамци са дошли  на поклонение и да запалят ароматни пръчици. В една от постройките са запазени пищно украсени императорски носилки.

            

    След обяд се качваме на бамбукови лодки „сам пан” и поемаме по канала на река Бой. Водите й са много спокойни, а течението не се усеща. Около нас, направо от водата, се издигат нежнозелените стъблата на оризовите насаждения. Реката е обградена от високи карстови хълмове с невероятни форми. Наслаждаваме се на изумителните гледки, на тишината и спокойствието. Водите на реката са издълбали под хълмовете чудните пещери Там Кок. В едно от заливчетата ни очакват продавачи на плодове, напитки и сувенири. На връщане се разминаваме с ученици тръгнали на разходка по реката – радваме се взаимно и си разменяме поздрави.

            

    Виетнамската кухня е изключително разнообразна и по нищо не отстъпва на китайската. В това се убеждаваме в ресторант Сен Тай Хо, където предлагат 72 вида ястия, и където, и най-претенциозния вкус би могъл да се задоволи. Повечето виетнамци предпочитат супата „фъ”, която се приготвя от телешко месо, фиде и подправки и задължително се яде много гореща и люта. Други специалитети са  пържените сармички „нем”, разнообразни ястия от прясна риба и много морски продукти. Смесването на сладки и кисели компоненти и включването на екзотични подправки, прави поднасяните ястия неустоими. Но без съмнение на първо място в националното меню е оризът. Има всякакви видове и се приготвя по всякакви начини.

             

    Апетитните виетнамски ястия, разбира се, вървят най-добре с местните напитки – зелен чай, бира, оризова водка и оризово вино. Туристите често отнасят със себе си  и по някоя традиционна бутилка с „лечебна настойка” – алкохол със спиртосана змия, скорпион, гъби. Твърди се, че това питие действа магически на половата мощ и пази от всякакви болести.  

полезна информация:

   Най-изгодно е да стигнете до Виетнам с полет на Аерофлот от София през Москва до Ханой. Часовата разлика е 4 часа напред. Отседнете в четиризвезден хотел, но отговарят на българските тризвездни с включена закуска (по избор между континентална и местна). Климатът е тропически с два ясно изразени сезона – умерено сух и студен (от ноември до април) и горещ и влажен (от май до октомври). Няма специални медицински изисквания по отношение на туристите – ваксинирането против хепатит и жълта треска не е задължително.

Сподели във Facebook