неделя, 7 август 2011 г.

1 ден = 1 година

Преди 5-6 години имах най-странното явление, което ми се е случвало досега. По време на една полу-медитация, в отпуснато състояние преди сън, изведнъж се оказах  на едно невероятно място, което съм сигурна, че съществува и се намира на нашата планета. Пътувах с малък самолет над високи планини, най-вероятно беше някъде между Тибет и Китай, но е възможно да е и в северната част на Тайланд или Непал. И както си летим, със самолета става авария и аз падам надолу и се озовавам в една много дълбока пропаст. Но това не е обикновена пропаст, а представлява едно невероятно място с изключително силна енергия, обитавано от десетина монаси в оранжеви роби.  В центъра на пропастта има висока скала, която е заобиколена от пътека, широка няколко метра и след това - безкрайна широколистна гора. Слънчевите лъчи осветяваха мястото, а пожълтелите листа на дърветата показваха, че е есен. 
   Тялото ми стои неподвижно известно време, защото е паднало от хиляди метри височина и е необходимо време, за да се съвзема и да възстановя енергията си. След няколко часа ставам и влизам през един отвор на скалата и виждам, че вътре има пещера с няколко отделни помещения. В центъра на пещерата е голяма зала и вътре безмълвно медитират монаси... Разбирам, че това е свещено място и тук може да се научат много познания за вселената, за живота, за циклите, за всичко... Медитациите там са истинско блаженство, което не може да се опише с думи! Самото място изпълва с усещане за хармония, щастие и безкрайна мъдрост.
  Отивам да лежа в едно от малките помещения, за да възстановя напълно тялото и силите си след падането от самолета. Същевременно се радвам на силната енергия, дълбоките медитации, огромната мъдрост и познанията, идващи от вселената...
  След три дни научавам, че на това място времето тече по различен начин: тук един ден се равнява на една година. Или с други думи, за три дни от престоя ми в тайната скала вече на другите места по земята са изминали цели три години! Роднините и приятелите сигурно си мислят, че съм умряла или изчезнала... Единственото, което ме притеснява е, че все още имам дълг да помагам на останалите членове на Академия Ханлин в работата ни. Имам избор: ако искам мога да остана, а ако желая - може да напусна мястото и да се върна в обществото. Така започва едно колебане - кое е по-правилното решение: да остана и да черпя от енергийната съкровищница или да се върна да помагам на най-близките ми хора в обществото? След дълъг размисъл накрая решавам, че вече едва ли им трябвам на близките ми хора, все пак са изминали 3-4 години и че всичко си следва своята съдба. И така, останах в тайната скала още 60~70 дни...... Чак тогава реших да се върна в обществото и да видя как са се развили нещата по света. Тръгнах по една тайна пътечка. Всеки, който е бил в тайната скала знае как по горската пътека да излезе навън. Но отвън никой не знае и не може да намери мястото, освен ако вече не е бил там.
  Тръгвам по пътеката и знам, че трябва да вървя на североизток, където е Пекин. Мисля си: ще стигна до българското посолство в Пекин и ще им кажа, че съм си изгубила паспорта, те ще ми издадат нов и така ще мога да се завърна в България. Разбира се, едва ли ще мога да видя някой от приятелите ми там, но все пак ми е любопитно как се е развил светът през изминалите 60~70 години. Как ли? Това, което видях е много развита технология и компютъризиране, хората са с по-цивилизовано и интелигентно мислене, витае усещане за спокойствие в обществото.  Зарадвах се на успехите на бъдещите поколения, но осъзнах, че ще е много трудно да се адаптирам към тези нови технологии в живота. Все едно да научите някоя стара баба на интернет! Ха ха! Тогава реших отново да се върна в тайната скала.
  Ето това беше най-странното преживяване, което ми се е случвало досега. Повтаряше се в три поредни вечери преди сън. Знам, че не е фантазия и измислица, а истина - място, което действително съществува. 
  Чак една година по-късно прочетох книгите на Мулдашев и други автори по темата.

3 коментара:

  1. Много хубав сън-поредица! По-важното е,че си се върнала, за да помагаш на близките си, мъдро и алтруистично решение. С мен се случи нещо странно,но когато четох книга на Мулдашев, сън на яве-бях на място, тъмно и далечно Безвремие и Беазматерия-върнах се в нашия свят и изпитах невероятен уют, безмерна радост и усещане,че съм на правилното си място за момента.

    ОтговорИзтриване
  2. Супер звучи. Сега на колко години се чувстваш? :-) имаше ли там билки, дето ги няма в твойта книга (прясно закупена днес - до де се сетя с какво име си я писала...добре че има Facebook :-)

    ОтговорИзтриване