вторник, 13 март 2012 г.

Да ходиш на курсове дори след смъртта


Преди 8 години когато започнах да преподавам курсове по китайска астрология в София, идваше една курсистка, която страдаше от тумор на мозъка. Казваше се Снежана - изключителен човек с много интелигентно и приятно излъчване, с блага и ведра усмивка. Китайската астрология й идваше отвътре и тя бързо напредна. С огромно желание и радост идваше и на другите ни курсове - по основи на китайската медицина, китайско лечебно хранене, естествен чигун. Болестта й прогресираше бързо и не след дълго Снежа почина... Всички на курсовете много я обичахме. Усещахме, че тя продължава да идва на лекциите и да слуша. Винаги седеше най-отзад, на последния чин. Затова всеки път когато раздавах нови материали на лекциите, няколко жени от курса винаги грижливо оставяха по един комплект и за Снежа. И те споделяха, че усещат присъствието й! Това продължи няколко месеца...

Една вечер след лекцията всички вече си бяха тръгнали, лампите бяха изгасени и навсякъде беше пълна тъмница. Аз чаках да дойде асансьора и тогава я усетих точно пред мен: тялото й от хладна и кристална Ин енергия, движеща се като облак. Видях лицето й - грейнало от щастие, че ме вижда. Усещах дъха й и усмивката й, сякаш ми казваше: "Ани, аз съм! Снежа!!" Усмихнах й се и мислено й казах: "Снеже, обичаме те и се радваме, че идваш! Но е време да продължиш пътя си в другите измерения. Продължавай напред и нагоре към по-висши вибрации! После пак ще имаш възможност да изучаваш тези неща!"

След този случай тя престана да идва на лекциите. Но споменът за Снежа, за нейния голям ентусиазъм в изучаването на китайската астрология и медицина, за нейното истинско приятелство остават завинаги!