петък, 25 септември 2009 г.

Иван Вазов и медитацията



Наскоро попаднах на едно стихотворение от Иван Вазов, в което той пише за състояние, подобно на медитацията. Дори той да не е имал познания за медитацията, все пак е достигнал по естествен начин до нея, като я е описал в стих:

ВЪВ ВСЕМИРА


В недрата на природата цветущи
душа ми тайни си копнежи носи.
Всяк звук и вид на тоя свят живущи
в мен дига спомени, мечти, въпроси.

И наште два живота дружно дишат,
природа моя знай, дели, тълкува,
във песните й тъгите ми въздишат,
във нейний шум сърце ми себе чува.

А има час – в забвенье пълно падам.
Изпитувам блаженство чудно, рядко:
не чувствувам, не мисля и не страдам
и цял във нея се поглъщам сладко.

Аз дъхам с нейний дроб, размесен,
В живота й, разсеян из ефира,
и ставам дъх, луча, звук, струя, песен,
и дишам с битието на всемира.


Иван Вазов
Юни 1899

* Между другото, в Китай още от древността много поети пишат стихове за медитацията (мисловното упражнение по чигун).

Няма коментари:

Публикуване на коментар