Тук ви предоставям статията на моята добра приятелка Жени Грибнева относно пътуването и местата, които посетихме в Камбоджа преди една година. Камбоджа остави незабравими спомени у нас! Плени ни със слънчевите усмивки на хората, с древните храмове и невероятната атмосфера.
＊ ＊ ＊
КАМБОДЖА:
ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО СЪКРОВИЩАТА, СПОТАЕНИ В ДЖУНГЛАТА
Летим над Югоизточна Азия, направление – Камбоджа. Отдолу се виждат обширна равнина, оризови полета, част от езерото Тонле Сап, тропически гори. Летището в Сием Реап ни посреща с топлината на 36 градусова температура, пищна зеленина и сладникавия аромат на цъфтящи храсти. Град Сием Реап до преди 10 години е бил малко селище, а сега жителите му са над 600 хиляди, и с многобройните си хотели и туристически бюра е изходен пункт за посещения в Забравения комплекс Ангкор. Екскурзоводът ни поема с широка усмивка и ни затрупва с информация за невероятните приключения, които ни предстоят.
В хотела ни се радват и се учудват, че сме прелетели хиляди километри, за да видим страната им. За тях ние сме също толкова екзотични, колкото и те за нас. В спа центъра, за отмора от дългия път се наслаждаваме на традиционен кхмерски масаж.
Камбоджа е една от най-атрактивните туристически дестинации с посещението на Забравения град – Ангкор Ват, чийто силует е добре познат по света като символ на съвременна Камбоджа. Всяка година свещеният град на древните кхмери се посещава от над 10 милиона туристи от цял свят, като 80% от икономиката на страната се падат на приходите от туризъм.
Страната все още се съвзема от режима на червените кхмери. И днес не е безопасно човек да се разхожда в джунглите в Камбоджа – още има необезопасени минни полета. За някои от инвалидите от войната единствения начин за препитание е като свирят в оркестри покрай туристическите обекти.
През 1992 г. 42 кв. км площ от Ангкор е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство, като през 1994 г. става туристически обект. Ангкор е държавен резерват, но поддържането му е поето от частната фирма „Апсара” (производител на нефт).
Според една от теориите, храмовете в Ангкор Ват и тези в Египет, Мексико, Перу и Китай поддържат енергийната решетка на Земята. Именно високите стълбове и кули в Забравения град са такива места. Ние също ще усетим тази силна енергия.
Ло Лей, Преах Кан, Ист Мебон, Ба Кон, Срих Сран, Ниик Пиин, Бантраей Кедай, Пра Сад Краван, Та Кео, То Манен, Тао Кан, Та Пром, Пре Руп, Байон, Та Сом, Ангкор Том, Ангкор Ват... екзотично звучащи имена на стотици храмове, криещи древни тайни. Храмовете първоначално били посветени на хиндуистките богове, но по-късно с навлизането на будизма се превръщат в будистки светилища. Тези невероятни творения свидетелстват за мощта и богатството на Кхмерската империя, нямаща равна по света в периода на разцвета й.
С вълнение и нескривано любопитство навлизаме в световно известният храмов комплекс Ангкор Ват (Града храм или Молитвения град). Той е едно от чудесата на Изтока и символ на могъществото на Кхмерската империя, властвал е над тази част на света от IX до XV в., когато настъпва краят й. Тогава градът запада и се изгубва в джунглата и никой не знае за него до 1860 г., когато го откриват френски изследователи. Търсили са го почти 10 години. Всичко в него е удивително – от архитектурата до най-дребните декоративни детайли, доказателство за невероятните постижения на цивилизациите в Югоизточна Азия.
Кхмерските религиозни вярвания са вдъхновили всеки аспект от архитектурата и декорацията на постройките. Хиндуизмът, който доминира в империята до края на 12 в. е бил внесен директно от Индия, като кхмерите прибавят много свои интерпретации. Най-важните храмове не са просто посвещение на култа към Вишну и Шива, а всъщност са построени като модел на дома на боговете със забележителни подробности и прецизност. Според хиндуистката космология, Вселената се състои от централен континент, заобиколен от шест концентрични кръга земя и седем концентрични кръга от океани. В центъра на континента се извисявала планината Меру, а нейните пет най-високи върха са градът на Брахма – дома на боговете. Градът се охранявал от осем божествени пазачи, обърнати по посоките на света.
Строителите на Ангкор са се опитвали да пресъздадат това при строежа на великолепните храмове.
Ангкор Ват е построен от крал Джаяварман II (1112 -1152 г.), който приема името Сурияварман „Защитник на Слънцето”. Богът покровител му е Вишну - в негова чест построява този грандиозен религиозен комплекс, като използва камък – материал, който е вечен. Най-големият храм – достоен за боговете. По време на война са се обръщали към бог Вишну за мощ и закрила. Кралят е военачалник, строител и не на последно място – полубог. Той има една огромна амбиция, за да се затвърди като бог-крал – да бъде построен земния рай и това става в Централна Камбоджа по време на нейния Златен век. Всеки детайл е трябвало да бъде съвършен – 7-мия рай на земята.
Самият храм е сложна архитектурна конструкция, определена чрез мандала от свещениците. Издигнат е на три нива, свързани с много високи и стръмни стълбища. Състои се от пет кули, централната е висока 65 метра /по-висока от Нотр дам в Париж/ и символизира митичната планина Меру, смятана за център на света. До върха й водят стръмни каменни стъпала, представляващи 37 стъпки-светове на бог Вишну за развитие и издигане. В тази кула има свещени енергийни кристали „сашири” и само кралят е могъл да влиза в нея. Стълбището символизира връзката на земния човек със света на боговете. Ние стоим в подножието й, вперили възхитени очи към върха, като за съвременните туристи е забранено изкачването й поради риска от нещастни случаи.
Храмовият комплекс заема 2000 дка площ сред наводнената джунгла. Инженерният гений на строителите кхмери прави Ангкор Ват като кораб, плаващ върху вода и вече над 1000 години постройките издържат на природните стихии. Целият комплекс е една миниатюрна вселена – вътрешните дворове и подножието на кулите са континентите, а пълните с вода ровове са океаните. В средата на строежа са заровени сапфири – символи на луната и злато – символ на слънцето.
Покрай всяко от трите нива минават галерии с дължина 800 м и 2 метра високи барелефи. В западната галерия е изобразена великата армия на Сурияварман II по време на поход – бойни слонове и пехота в пълно бойно снаряжение и развети знамена. Много от сцените пресъздават върху камък епосите Рамаяна и Махабхарата, тук са Вишну, Рама и Хануман – царят на маймуните. Барелефите са били позлатени и кралят се е възхищавал на блясъка им отразен от слънчевите лъчи, но и в сегашния си вид извикват у нас възхищение от фината изработка.
Минаваме покрай четири стъпаловидни басейни за събиране на водата от околните сгради при големите мусонни валежи, вярващите са я използвали при своите церемонии. Малко момченце с маймунката си играе на един от входовете, тя е любопитна и иска да вземе нещо от нас.
В източната галерия пред нас се открива една фантастична каменна приказка – „Разбъркването на Морето от мляко” . Това е сцена от хиндуистката митология, която разказва, как под ръководството на Вишну, богове и демони редувайки се дърпат огромното тяло на змията Вашуки, което е увито около планината Мандара. И така разбиват Морето от мляко и получават еликсирът на живота и дълголетието.
Оттук се раждат женските духове на облаците и дъждовете – апсарите – свещени божествени танцьорки, които с песните и танците си забавляват боговете. Над 1700 от тях декорират най-забележителните храмови стенописи, държейки в едната си ръка цъфнала клонка за благословия, представяйки завоалирано чувственост и еротика. През 2005 г. ЮНЕСКО признава танцът на апсарите за духовно наследство на човечеството. Същата вечер видяхме на живо техния божествен танц - насладихме се на пищното им одеяние, плавни движения и загадъчни усмивки. Апсарите се отличаваха от танцьорките на обикновените народни танци с по-светлата си кожа и изящни ръце и лица. Тук пръст има съвременната козметика, особено популярна с избелващите си кремове и разнообразни гримове.
По своята същност Ангкор Ват е не само храм, но и мавзолей на Сурияварман II. Той го е построил за своя вечен сън – прахът му е поставен в огромен каменен саркофаг и положен под централната кула. Когато душата му отишла на небето, краля станал Парамавишнолока - „Този, който е отишъл да живее с Вишну”, а статуята на бога е отворила очите си. Не случайно е посветен на бог Вишну – неговата посока е запад, а централния вход на Ангкор Ват е обърнат на запад – посоката на смъртта. Кралят е вярвал, че като умре ще отиде право на небето – храмът е като вход към задгробния живот.
През 15 в. Ангкор Ват е превърнат в Будистки олтар. Винаги е имало хора, които са се молели на боговете, които са предизвиквали у тях удивление и страхопочитание. Кралят е наредил да се съберат статуи на Буда, които били наредени в Галерията на 100-те хиляди Буди, сега ги няма. При един надпис на колона се е събрала група поклонници, а монах в оранжеви одежди го разчита. Особено престижно е да се направи поклонение тук в самия храм.
Излизаме от входа на изток – посока живот и настояще. Сега там се извършва реставрация, в която участват и немски специалисти. Покривните плочи се свалят една по една, почистват се и се поставят на мястото им по стара кхмерска технология.
Ангкор Том „Великият град” е съставен от три части: Бафуон „Бронзови кули”; Фимеанакас „Небесния дворец” и храмът Байон. Той е обкръжен от воден ров широк 100 м и от стена висока 8 метра, които образуват квадрат със страна 3 км. Увенчан е с пет 23 метрови кули и пет величествени входа – два източни, северен, западен и южен. Пред
източната „порта на победата” се извисяват гигантски каменни статуи на 54 божества отляво и на 54 демона отдясно (използвани са за декори при снимането на филма за Лара Крофт „Томбрайдър”). Те поддържат две
огромни многоглави змии „нага”, като са задействали Разбъркването на Морето от мляко. Кулата до входа е защитена от слонове с лотоси, а на върха й са изобразени грамадни лица – всяко обърнато по посоките на света. Замисленото лице на
Портата на победата вероятно принадлежи на крал Джаяварман VII, под чието управление (1181г. до 1215 г.) Ангкор достига върха на своето богатство и мощ. Неговите военни успехи поставили под властта на кхмерите голяма част от Югоизточна Азия.
Кралският палат е бил построен вътре в града Ангкор Том. Неговата конструкция е била олекотена – дърво и керамика, които отдавна са изгнили. Покривът е бил позлатен. Сега това, което е останало основно са терасите около дворцовия площад. От терасата на слоновете кралят е посрещал делегации, наблюдавал е шествия, представления, танци на апсари, надбягвания с коне и колесници. В кралските процесии са участвали слонове и коне, украсени със злато и стотици придворни дами. А ние наблюдаваме стадо крави и техните пастири, които бавно минават през обширното пространство, навсякъде щъкат дългокраки петли и харемите им от кокошки.
Следват вътрешни дворове, водоеми и малък пирамидален храм Фимеанакас „Небесния дворец” (прилича на мексиканска пирамида), който е удобно място за астрономически наблюдения. Главните постройки на Ангкор моделират на земята звездите от съзвездието Северен Дракон. В храма има стела с надпис „Земята Камбу – подобна на Небето”. Тук също не е разрешено изкачването до върха на храма, а пътят ни е сред огромни дървета и храсти – разходката продължава във вълшебната страна сред джунглата, в съпровод от любовната песен на хиляди цикади.
Пред нас се изправя храмът Байон - един от най-внушителните и мистериозни храмове в джунглата, считан за истински шедьовър – една изключителна красота и хармония. Върховете на кулите са във формата на цвят от лотос – любимото цвете на Буда и символ на просветление и чистота. Храмът е на три нива, като централната кула е висока 45 метра и е ориентирана по северния полюс на еклиптиката. На всичките 54 квадратни кули, ориентирани по посоките на света са изваяни лица на усмихващия се Буда, които изразяват четири различни емоции. Лицата приличат на местните хора. Накъдето и да се обърнеш се срещаш с тези невероятни усмивки, от които те завладява едно безкрайно спокойствие и омиротвореност. Общо лицата са 216, като чертите на нито едно лице не се повтарят. Нашият гид ни показва места, на които като застанеш изглежда си на нивото на някое лице от кулите и се гледате точно в очите. На по-ниските нива на Байон, по протежение на 1200 м са изваяни 11000 фигури върху огромен барелеф – това са древните кхмери и тяхното ежедневие през 12 век. Храмът и до днес е почитан от будистките монаси и място за поклонение със силна енергетика, отлично за медитация. Вярва се, че след като умре човек, душата му излиза от тялото и през кулите на Байон отива във вселената. Байон „Бащата на Янтра” емясто за концентриране и укрепване на духа.
След като си укрепихме духа, трябваше да укрепим и тялото. Ресторант-градината с пеперудите ни посреща с прохладата на многото си зеленина, цветя и бълбукащи фонтанчета. Пеперудите бяха съвсем истински и разноцветните им крилца пърхаха около нас, а ние се чувствахме в рая на земята след изпълнените с впечатления разходки под жаркото слънце. Кхмерската кухня е екзотична, използват се много подправки, но е безкрайно вкусна.
Преах Кан „Свещен меч” е издигнат от Джаяварман VII в същия стил като храма Байон. Храмът е използван едновременно като манастир и като център на някогашния кралски град. Построен е през 1191 г. и е служил за резиденция на краля. Символите на кралската власт са: златна корона, златен трон, свещен меч, свещена стрела и кралски ветрила, обсипани със скъпоценни камъни, като кралското семейство е било длъжно да опази всичките пет символа, а ако се загуби само един от тях – загубва се и силата на кралската власт.
Та Пром „Старият Брахма” на времето е бил будистки университет. Невероятният хаос от каменни блокове, портали, стаи, коридори, вътрешни дворове са обгърнати от мощни коренища на фикусовото дърво спунг. Гледката е фантастична и поразителна! Тук се сблъскваме със силата на майката природа. Джунглата е завладяла храма и почти нищо не би могло да се направи за реставриране – дърво и камък са се превърнали в едно цяло и взаимно се крепят. Огромните тропически дървета и пълзящите лишеи поглъщат руините на Та Пром, които някога са приютявали стотици монаси. Чувстваме се толкова малки сред тази омагьосана картина на руини и джунгла.
Срах Сран „Кралската баня” – изкуствено езеро с размери 700 м х 300 м. Мусонните облаци го пълнят с дъждовна вода. Бреговете са укрепени и облицовани с камък, входа се охранява от фигури на каменни лъвове и наги – дъждоносни духове с формата на пламък. Езерото е било място за отмора, забавления, а от каменните трибуни са се наблюдавали състезания с лодки и религиозни церемонии. В средата на езерото е имало храм – там кралят се е усамотявал и се е отдавал на медитация и провеждането на религиозни церемонии. Езерото никога не е било без вода и предлага спокойни изгреви и залези.
Ниик Пиин „Свещените змии”. В средата на квадратно изкуствено езеро върху кръгъл остров, обграден от две преплетени змии е построен храм посветен на бодхисатва Авалокитешвара. Езерото олицетворява Хималайското езеро Анаватапта, забележително с неговите свръхестествени целебни свойства и начало на четири велики реки, извиращи и преминаващи през устата на лъв, слон, кон и вол, оформени като водоливници, през които водата от централното езеро е запълвала четирите по малки езера, разположени шахматно около централното. Необикновената скулптура на кон, стояща в езерото, е на аватара на Локтешвара, спасявайки изгубените души, като ги прилепва към тялото си.
Ниик Пиин е един древен спа център, където астролози и лечители са правили диагностика и са назначавали лечение на тялото и душата чрез водни процедури, мантри, масажи, билки. Четирите водоливника са и място за лечение.
В традиционната кхмерска медицина са познати 10 лечебни метода – най-важния е да получиш благословия. Голямо внимание се обръща на проблемите с духа. И днес е популярно провеждането на ритуали за пречистване и освещаване с вода на хора, домове, коли, като се дава червен конец за това, че късмета и добрия дух са се върнали към човека. Будистките монаси могат да дадат водна благословия за здраве и късмет. Подобни ритуали били важни и за кралете и за обикновените хора в славните дни на Ангкор.
Будизмът е удивително демократична религия. До древния храм Ло Лей е построен будистки манастир, вдигнат на дървени подпори – за предпазване от горещината на земята, от влагата на въздуха и от различни пълзящи твари. Монасите са дружелюбни с нас, а един по-възрастен ни провежда церемония за успешно пътуване и пребиваване в Камбоджа.
Бантеай Срей „Цитаделата на жените” очарова с фините си детайли. Той е миниатюрен храмов комплекс изграден от розов пясъчник в правоъгълна форма, обграден със стени и ров. Построен е през 10 век от двама свещеници последователи на бог Шива и Вишну. Основните теми, представени в много-бройните сложни гравюри върху стени и колони са заимствани от известния хиндуистки епос Рамаяна. Качеството и красотата на декорациите са ненадминати, пресъздадени по такъв забележителен начин, че Бантеай Срей си е спечелил име на храм от най-стилните периоди на кхмерското изкуство. Девите (женските божества) и пазителите стоят в ниши около кулите, маракасите (морски чудовища) превръщат многоглавите наги в краища на сводове, а много трегери и фронтони изобразяват сцени с Шива и Кришна от епоса Рамаяна.
Преах Ко „Вторият вол” е храм построен в края на 879 г. и е посветен на бог Шива, яхнал вол. Посветен е също така и на предците. Състои се от 6 кули. Три от кулите са обърнати на изток – означава живот, слънцето изгрява, прераждане. А другите три кули са обърнати на запад – страната на смъртта, залязване на слънцето, живота свършва. Част от стените са реставрирани от италиански екип и греят с цвета на розовия пясъчник.
Ба Кон „Място на Шива” – почитан като бог и крал и символизира Земята и Небето. Храмът е построен на пет платформи, до тях се стига по три пътеки с покриви, като средната е за краля. От двете страни на главния вход са изпънали телата си две змии Нага – змията на бог Шива със седем или с девет глави. Това е митично животно-пазител, обърнати са на изток, а около храма има голям ров с вода. Змията Нага символизира небесната дъга, като връзка и мост между Земята и Небето.
Тонле Сап „Голямото езеро” заема 2590 кв.км през сухия сезон и около 24605 кв. км през дъждовния. През септември и октомври водата е много и е чиста, а сега е мътна и мирише. През мусонния сезон водите на река Меконг излизат от бреговете и наводняват цялата езерна равнина на езерото Тонле Сап. Езерната равнина е много важна област за населението – тук се култивират и отглеждат по няколко реколти ориз, има полета с лотосови насаждения. В плаващите селца къщите са наколни - за проветрение, да не вземат горещината от земята и да избегнат влагата от водата. За предпазване от змии и други животни хората спят в хамаци. Останалите живеят в жилища-платформи в езерото, имат малки градинки, дръвчета в сандъчета, отглеждат кокошки. Животът на местните селяни е труден – основно се занимават с оризища, лотосови полета, риболов и отглеждане на крокодили за кожата, която се цени в Китай за изработването на различни предмети. Училищата, храмовете, магазините са разположени на лодки – това е един плаващ град, който се люлее по водите на езерото. Предвиждат се южнокорейски инвестиции за свързване на Сием Реап с Пном Пен посредством езерото.
Отиваме с лодка до плаваща дървена платформа сред езерото. Тук в импровизирана ферма са налягали страшни крокодили. Хвърлят им храна и изведнъж чуваме едно ужасно тракане на челюсти. След миг утихват и отново заспиват. Но по-страшна от тези праисторически хищници се оказва кожухарската индустрия, превръщайки кожите им в модни аксесоари. Меката им кожа е особено ценена от Китай.
Водата, която идва и си отива, от векове е определяща в живота на селяните край Тонле Сап. В началото на юли, преди езерото да се надигне в Компонг Плук се виждат къщи на 6 метрови кокили, които ги пазят сухи. През ноември селяните не ходят, а плават по езерото, което по това време приижда. То е един от най-богатите на риба водоеми в света и семействата могат да си уловят нещо за вечеря направо от верандата.
Династиите се издигали и падали, но рибата и оризът неизменно присъстват в кхмерското ежедневие.
Пном Бакен. Полюшвайки се на гърба на слонове, бавно се изкачваме до върха Пном Бакен. С големи усилия се катерим по стръмните стъпала до горната платформа на храма. Трудно си намираме място сред стотиците любители на залезите. В далечината се виждат езерата, каналите и високите кули на храмовете, джунглата и оризовите ниви. Постепенно слънцето залязва и фантастичната гледка се скрива от погледа ни. Само крале и върховни жреци можели да изразяват почитта си към боговете в храма Пном Бакен, разположен на върха на хълма. Сега почтителната тишина се настанява в храма чак до сутринта. Платформата се руши от множеството туристи, които се струпват там, за да гледат изгрева и залеза на Слънцето.
За да се разгледа целия комплекс е нужен повече от месец. А за романтично настроените туристи, които искат да видят Забравения град от птичи поглед са ярко оранжевите въздушни балони.
Тръгваме си зашеметени от видяното и преживяното и си обещаваме отново да се докоснем до този свят, забулен с толкова мистика.
Евгения Грибнева
Сподели във Facebook
