Не е елен, кон е

    Един ден - разказва китайската легенда - императорът се разхождал със свитата си и изведнъж забелязал насреща беловлас старец, който яздел бял елен. Това несъмнено било божество, защото само божествата можели да яздят такива елени. Конфуцианската етика изисквала императорът, макар и "син на небето", но все пак простосмъртен, да му се поклони. А императорът, като всички императори, бил свикнал нему да се кланят, та се провикнал: "Това не е никакъв елен, кон е!" И отминал. Заедно с него подминала стареца и свитата, единодушно повтаряйки: "Не е елен, кон е".

   Така известният израз "сочи елен, а смята, че е кон" още от стари времена е придобил значението на стереотип, който показва как може да се манипулира съзнанието на хората.

  指鹿为马  

zhǐ   lù  wèi mǎ

джъ лу вей ма